Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
15.05.2014 17:22 -
Спиралата...
Автор: takaini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3299 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2014 18:59
Прочетен: 3299 Коментари: 14 Гласове:
20
Последна промяна: 15.05.2014 18:59
Тя беше нещо неразгадаемо!Беше Тя!...
Много често я наричаха "съществото",но и това се припокриваше с образа и-загадъчно-непонятен за обозримото и обозримите!
Дойде от далечната планета,чието име никой не бе чувал..Дойде оттам с една единствена мисия-да ги спаси-тях-Човеците...Но и това никой не знаеше!Знаеше го само тя-съществото,носещо със себе си много Вселени и пазещо тайните за съществуванията им!
Кой би и повярвал на образа човешки който носеше и Духа Вселенски,който имаше,но който оставаше невидим за невиждащите...
Тя мислеше и наблюдаваше това,което там наричаха Спиралата!Често плачеше,от болката на безсилието,на равнодушието,на злобата,на злото...Те бяха вездесъщи и непобедими,бяха тези,които трябваше да победи!
Помнеше своя свят-света на красотата и магнетизма...Света от който тя пое другия път-на дълга и човешкия облик!Често се връщаше в спомените си на малко същество и и се искаше наново да види това,което в света на човеците не съществуваше и за което Тя трябваше да се бори-Света на обичта и хармонията!Тук на планетата Земя никой не помнеше какво е това да обичаш-то бе изтрито в Апокалипсиса на човешките помисли и страдания...
Искаше да им даде от себе си,да види очите пълни със сълзи,защото тогава наверно те усещаха радостта или мъката...Искаше да усети желанието им да направят света по-добър и красив,да им покаже какво е това,защото човеците не помнеха нищо и бяха обзети от тотална амнезия за своето съществувание,за това какво е било и какви са били...Те искаха да усетят нещото,което ще им покаже света,но не знаеха какъв е пътя за това...
Тя носеше в себе си семенца от любимите си цветя...Целуна ги и ги зася с много обич и красота...Пожела им да и помогнат за мисията,която бе длъжна да изпълни!
Често им говореше-на тях-семенцата,вярваше,че те са нейните съюзници и тайничко се надяваше,че ще чуят молбите и посланията и!
Живееше и мечтаеше...
Минаха месеци ...години...
Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,които не се виждаха,но носеха посланията...
Градината на любимите и цветя бе прекрасна...Цветовете им се сливаха в най-пъстрата дъга и причудливост от цветни краски...Отблясъците привличаха съществата и лицата им блестяха,наблюдавайки острова на надеждата и красотата...Тя наблюдаваше от височината на мислите си и виждаше всичко това...
Сълзите и бяха в очите и...Те бяха нейните вечни спътници...
Усети топла капка на рамото си...Вдигна глава и видя едно малко ангелче-дете,което искаше да докосне цветята и протягаше ръчицата си към нейния остров...
Много често я наричаха "съществото",но и това се припокриваше с образа и-загадъчно-непонятен за обозримото и обозримите!
Дойде от далечната планета,чието име никой не бе чувал..Дойде оттам с една единствена мисия-да ги спаси-тях-Човеците...Но и това никой не знаеше!Знаеше го само тя-съществото,носещо със себе си много Вселени и пазещо тайните за съществуванията им!
Кой би и повярвал на образа човешки който носеше и Духа Вселенски,който имаше,но който оставаше невидим за невиждащите...
Тя мислеше и наблюдаваше това,което там наричаха Спиралата!Често плачеше,от болката на безсилието,на равнодушието,на злобата,на злото...Те бяха вездесъщи и непобедими,бяха тези,които трябваше да победи!
Помнеше своя свят-света на красотата и магнетизма...Света от който тя пое другия път-на дълга и човешкия облик!Често се връщаше в спомените си на малко същество и и се искаше наново да види това,което в света на човеците не съществуваше и за което Тя трябваше да се бори-Света на обичта и хармонията!Тук на планетата Земя никой не помнеше какво е това да обичаш-то бе изтрито в Апокалипсиса на човешките помисли и страдания...
Искаше да им даде от себе си,да види очите пълни със сълзи,защото тогава наверно те усещаха радостта или мъката...Искаше да усети желанието им да направят света по-добър и красив,да им покаже какво е това,защото човеците не помнеха нищо и бяха обзети от тотална амнезия за своето съществувание,за това какво е било и какви са били...Те искаха да усетят нещото,което ще им покаже света,но не знаеха какъв е пътя за това...
Тя носеше в себе си семенца от любимите си цветя...Целуна ги и ги зася с много обич и красота...Пожела им да и помогнат за мисията,която бе длъжна да изпълни!
Често им говореше-на тях-семенцата,вярваше,че те са нейните съюзници и тайничко се надяваше,че ще чуят молбите и посланията и!
Живееше и мечтаеше...
Минаха месеци ...години...
Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,които не се виждаха,но носеха посланията...
Градината на любимите и цветя бе прекрасна...Цветовете им се сливаха в най-пъстрата дъга и причудливост от цветни краски...Отблясъците привличаха съществата и лицата им блестяха,наблюдавайки острова на надеждата и красотата...Тя наблюдаваше от височината на мислите си и виждаше всичко това...
Сълзите и бяха в очите и...Те бяха нейните вечни спътници...
Усети топла капка на рамото си...Вдигна глава и видя едно малко ангелче-дете,което искаше да докосне цветята и протягаше ръчицата си към нейния остров...
"Често плачеше,от болката на безсилието,на равнодушието,на злобата,на злото..."
Живей и мечтай! И ще усетиш топлата капчица на рамото си. Бъди сигурна, че има някой готов да я пророни! И когато повярваш и се усмихнеш ще видиш бялата птица - тя е там, тя те чака по пътя към храма.
А този остров, за който споменаваш е нещо прекрасно!!! Преди време - може би цяла вечност - аз наричах подобно островче "планетка"...
цитирайЖивей и мечтай! И ще усетиш топлата капчица на рамото си. Бъди сигурна, че има някой готов да я пророни! И когато повярваш и се усмихнеш ще видиш бялата птица - тя е там, тя те чака по пътя към храма.
А този остров, за който споменаваш е нещо прекрасно!!! Преди време - може би цяла вечност - аз наричах подобно островче "планетка"...
valben написа:
"Често плачеше,от болката на безсилието,на равнодушието,на злобата,на злото..."
Живей и мечтай! И ще усетиш топлата капчица на рамото си. Бъди сигурна, че има някой готов да я пророни! И когато повярваш и се усмихнеш ще видиш бялата птица - тя е там, тя те чака по пътя към храма.
А този остров, за който споменаваш е нещо прекрасно!!! Преди време - може би цяла вечност - аз наричах подобно островче "планетка"...
Живей и мечтай! И ще усетиш топлата капчица на рамото си. Бъди сигурна, че има някой готов да я пророни! И когато повярваш и се усмихнеш ще видиш бялата птица - тя е там, тя те чака по пътя към храма.
А този остров, за който споменаваш е нещо прекрасно!!! Преди време - може би цяла вечност - аз наричах подобно островче "планетка"...
Благодаря ти,Вал!Усмихвам се!:))
Всъщност сам виждаш-наименованието няма значение-важна е същността!Нека хората бъдат това,което ги прави хора-нека посланието стигне до най-тъмните кътчета на техните Души!...
като откровение...не вярвах, че има и други хора, които усещат нещата по този начин...извика сълзи в очите ми....знаеш ли , помислих си - дали протегнатата детска ръка оправдава цялата понесена мъка....или колко детски ръце се нужни , за да я поемат...тежка е съдбата на тези, които мислят и правят добро...събират цялата мъка на света и няма къде да я излеят в един момент
толкова е крехко цветето на доброто и толкова са груби и силни плевелите н а лошото...
Прекрасен разказ... дано доброто бъде винаги с теб!
http://ishchel.blog.bg/izkustvo/2012/11/24/mechta.1023854
цитирайтолкова е крехко цветето на доброто и толкова са груби и силни плевелите н а лошото...
Прекрасен разказ... дано доброто бъде винаги с теб!
http://ishchel.blog.bg/izkustvo/2012/11/24/mechta.1023854
Добротата си прилича,дори в мислите си...
Злото е различно в трагедията си...
Дори една детска ръчица си заслужава борбата!Децата са неповторимост и...ще съумеят да заразят света със своята чистота и детски усмивки,защото щом те идват на света-значи ЛЮБОВТА е още жива и силна!!!
Благодаря ти за хубавите думи!Прегръщам те!Не плачи!!!Усмихни се на света...и той ще ти върне слънце и дъга!!!
цитирайЗлото е различно в трагедията си...
Дори една детска ръчица си заслужава борбата!Децата са неповторимост и...ще съумеят да заразят света със своята чистота и детски усмивки,защото щом те идват на света-значи ЛЮБОВТА е още жива и силна!!!
Благодаря ти за хубавите думи!Прегръщам те!Не плачи!!!Усмихни се на света...и той ще ти върне слънце и дъга!!!
но винаги има надежда в очите на малките ангелчета.
поздрави
цитирайпоздрави
faktifakti написа:
красиво и чувствено описваш болката,но винаги има надежда в очите на малките ангелчета.
поздрави
поздрави
Децата носят в себе си и Вярата и Надеждата и Любовта!!!А в очите им има толкова невинност и чистота!Дано съумеем да ги спасим!!!Благодаря ти,faktifakti!
takaini - написала си: "Тя носеше в себе си семенца от любимите си цветя...Целуна ги и ги зася с много обич и красота...Пожела им да и помогнат за мисията,която бе длъжна да изпълни!"
Дано цветята постинги които пишеш, помогнат на мисията да посееш повече обич и красота !
Поздрав.
Ицко
цитирайДано цветята постинги които пишеш, помогнат на мисията да посееш повече обич и красота !
Поздрав.
Ицко
dinkov написа:
takaini - написала си: "Тя носеше в себе си семенца от любимите си цветя...Целуна ги и ги зася с много обич и красота...Пожела им да и помогнат за мисията,която бе длъжна да изпълни!"
Дано цветята постинги които пишеш, помогнат на мисията да посееш повече обич и красота !
Поздрав.
Ицко
Дано цветята постинги които пишеш, помогнат на мисията да посееш повече обич и красота !
Поздрав.
Ицко
Ицко,дълбоко вярвам,че посяването на обич,красота и състрадание е много трудна мисия-но не е невъзможна!Благодаря ти!поздрави!
Добротата най- много прилича на любовта,
а една протегнатата детска ръка има силата
на пречистване...
...Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,
бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,
които не се виждаха,но носеха посланията...
Обич, Красота, Доброта... най-великата мисия...
Поздрави, Такаини !
цитирайа една протегнатата детска ръка има силата
на пречистване...
...Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,
бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,
които не се виждаха,но носеха посланията...
Обич, Красота, Доброта... най-великата мисия...
Поздрави, Такаини !
stela50 написа:
Добротата най- много прилича на любовта,
а една протегнатата детска ръка има силата
на пречистване...
...Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,
бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,
които не се виждаха,но носеха посланията...
Обич, Красота, Доброта... най-великата мисия...
Поздрави, Такаини !
а една протегнатата детска ръка има силата
на пречистване...
...Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,
бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,
които не се виждаха,но носеха посланията...
Обич, Красота, Доброта... най-великата мисия...
Поздрави, Такаини !
Благодаря ти,stela50!
Наистина и добротата и любовта си приличат по едно нещо-това,че чрез тях ти спасяваш някого,подарявайки му от себе си-от своята енергия!
Поздрави!
stela50 написа:
Добротата най- много прилича на любовта,
а една протегнатата детска ръка има силата
на пречистване...
...Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,
бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,
които не се виждаха,но носеха посланията...
Обич, Красота, Доброта... най-великата мисия...
Поздрави, Такаини !
а една протегнатата детска ръка има силата
на пречистване...
...Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,
бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,
които не се виждаха,но носеха посланията...
Обич, Красота, Доброта... най-великата мисия...
Поздрави, Такаини !
Поздрави от мен!
цитирайс удоволствие! Радвам се, че във вселената има нещо което иска да ни спаси.
цитирайmerlin68 написа:
с удоволствие! Радвам се, че във вселената има нещо което иска да ни спаси.
Да-има!И дано не е само нещо...а много голям букет от същества,искащи да спасят живота!!!
Благодаря ,че прочетохте!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.