Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2014 17:22 - Спиралата...
Автор: takaini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3292 Коментари: 14 Гласове:
20

Последна промяна: 15.05.2014 18:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тя беше нещо неразгадаемо!Беше Тя!...
Много често я наричаха "съществото",но и това се припокриваше с образа и-загадъчно-непонятен за обозримото и обозримите!
Дойде от далечната планета,чието име никой не бе чувал..Дойде оттам с  една единствена мисия-да ги спаси-тях-Човеците...Но и това никой не знаеше!Знаеше го само тя-съществото,носещо със себе си много Вселени и пазещо тайните за съществуванията им!
Кой би и повярвал на образа човешки който носеше  и Духа  Вселенски,който  имаше,но който оставаше невидим за невиждащите...
Тя мислеше и наблюдаваше това,което там наричаха Спиралата!Често плачеше,от болката на безсилието,на равнодушието,на злобата,на злото...Те бяха  вездесъщи и непобедими,бяха тези,които трябваше да победи!
Помнеше своя свят-света на красотата и магнетизма...Света от който тя пое другия път-на дълга и човешкия облик!Често се връщаше в спомените си на малко същество и и се искаше наново да види това,което в света на човеците не съществуваше и за което Тя трябваше да се бори-Света на обичта и хармонията!Тук на планетата Земя никой не помнеше какво е това да обичаш-то бе изтрито в Апокалипсиса на човешките помисли и страдания...
Искаше да им даде от себе си,да  види очите пълни със сълзи,защото тогава  наверно те усещаха радостта или мъката...Искаше да усети желанието им да направят света по-добър и красив,да им покаже какво е това,защото човеците не помнеха  нищо и бяха обзети от тотална амнезия за своето съществувание,за това какво е било и какви са били...Те искаха да усетят нещото,което ще им покаже света,но не знаеха какъв е пътя за това...
Тя носеше в себе си семенца от любимите си цветя...Целуна ги и ги зася с много обич и красота...Пожела им да и помогнат  за мисията,която бе длъжна да изпълни!
Често им говореше-на тях-семенцата,вярваше,че те са нейните съюзници и тайничко се надяваше,че ще чуят молбите и посланията и!
Живееше и мечтаеше...
Минаха  месеци ...години... 
 Тя бе успяла да докосне със себе си всичката  земя,бе успяла да остави целувките си и  думите си на тези,които не се виждаха,но носеха посланията...
Градината на любимите и цветя бе прекрасна...Цветовете им се сливаха в най-пъстрата дъга и причудливост от цветни краски...Отблясъците привличаха  съществата  и лицата им блестяха,наблюдавайки  острова  на надеждата и красотата...Тя наблюдаваше от височината на мислите си  и виждаше всичко това...
Сълзите и бяха в очите и...Те бяха нейните вечни спътници...
Усети топла капка на рамото си...Вдигна глава и видя едно малко  ангелче-дете,което искаше да докосне цветята и протягаше ръчицата си към нейния остров...





Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valben - ...Апокалипсис на човешките помисли и страдания... - страшно и велико!
15.05.2014 18:16
"Често плачеше,от болката на безсилието,на равнодушието,на злобата,на злото..."
Живей и мечтай! И ще усетиш топлата капчица на рамото си. Бъди сигурна, че има някой готов да я пророни! И когато повярваш и се усмихнеш ще видиш бялата птица - тя е там, тя те чака по пътя към храма.
А този остров, за който споменаваш е нещо прекрасно!!! Преди време - може би цяла вечност - аз наричах подобно островче "планетка"...
цитирай
2. takaini - "Често плачеше, от болката на ...
15.05.2014 18:40
valben написа:
"Често плачеше,от болката на безсилието,на равнодушието,на злобата,на злото..."
Живей и мечтай! И ще усетиш топлата капчица на рамото си. Бъди сигурна, че има някой готов да я пророни! И когато повярваш и се усмихнеш ще видиш бялата птица - тя е там, тя те чака по пътя към храма.
А този остров, за който споменаваш е нещо прекрасно!!! Преди време - може би цяла вечност - аз наричах подобно островче "планетка"...


Благодаря ти,Вал!Усмихвам се!:))
Всъщност сам виждаш-наименованието няма значение-важна е същността!Нека хората бъдат това,което ги прави хора-нека посланието стигне до най-тъмните кътчета на техните Души!...
цитирай
3. ishchel - Много лично го усетих Такани...
17.05.2014 13:30
като откровение...не вярвах, че има и други хора, които усещат нещата по този начин...извика сълзи в очите ми....знаеш ли , помислих си - дали протегнатата детска ръка оправдава цялата понесена мъка....или колко детски ръце се нужни , за да я поемат...тежка е съдбата на тези, които мислят и правят добро...събират цялата мъка на света и няма къде да я излеят в един момент
толкова е крехко цветето на доброто и толкова са груби и силни плевелите н а лошото...
Прекрасен разказ... дано доброто бъде винаги с теб!
http://ishchel.blog.bg/izkustvo/2012/11/24/mechta.1023854
цитирай
4. takaini - Мила, ishchel!
17.05.2014 17:33
Добротата си прилича,дори в мислите си...
Злото е различно в трагедията си...
Дори една детска ръчица си заслужава борбата!Децата са неповторимост и...ще съумеят да заразят света със своята чистота и детски усмивки,защото щом те идват на света-значи ЛЮБОВТА е още жива и силна!!!
Благодаря ти за хубавите думи!Прегръщам те!Не плачи!!!Усмихни се на света...и той ще ти върне слънце и дъга!!!
цитирай
5. faktifakti - красиво и чувствено описваш болката.
18.05.2014 11:15
но винаги има надежда в очите на малките ангелчета.
поздрави
цитирай
6. takaini - faktifakti
18.05.2014 11:46
faktifakti написа:
красиво и чувствено описваш болката,но винаги има надежда в очите на малките ангелчета.
поздрави


Децата носят в себе си и Вярата и Надеждата и Любовта!!!А в очите им има толкова невинност и чистота!Дано съумеем да ги спасим!!!Благодаря ти,faktifakti!
цитирай
7. dinkov - Динков
19.05.2014 00:57
takaini - написала си: "Тя носеше в себе си семенца от любимите си цветя...Целуна ги и ги зася с много обич и красота...Пожела им да и помогнат за мисията,която бе длъжна да изпълни!"
Дано цветята постинги които пишеш, помогнат на мисията да посееш повече обич и красота !
Поздрав.
Ицко
цитирай
8. takaini - takaini - написала си: "Тя ...
19.05.2014 09:51
dinkov написа:
takaini - написала си: "Тя носеше в себе си семенца от любимите си цветя...Целуна ги и ги зася с много обич и красота...Пожела им да и помогнат за мисията,която бе длъжна да изпълни!"
Дано цветята постинги които пишеш, помогнат на мисията да посееш повече обич и красота !
Поздрав.
Ицко


Ицко,дълбоко вярвам,че посяването на обич,красота и състрадание е много трудна мисия-но не е невъзможна!Благодаря ти!поздрави!
цитирай
9. stela50 - Прекрасен разказ... дълбоко разчувстваш и въздействаш...
21.05.2014 00:33
Добротата най- много прилича на любовта,
а една протегнатата детска ръка има силата
на пречистване...
...Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,
бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,
които не се виждаха,но носеха посланията...
Обич, Красота, Доброта... най-великата мисия...
Поздрави, Такаини !
цитирай
10. takaini - Добротата най- много прилича на ...
25.05.2014 12:45
stela50 написа:
Добротата най- много прилича на любовта,
а една протегнатата детска ръка има силата
на пречистване...
...Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,
бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,
които не се виждаха,но носеха посланията...
Обич, Красота, Доброта... най-великата мисия...
Поздрави, Такаини !


Благодаря ти,stela50!
Наистина и добротата и любовта си приличат по едно нещо-това,че чрез тях ти спасяваш някого,подарявайки му от себе си-от своята енергия!
Поздрави!
цитирай
11. ivoki - НЯМА КАКВО ДА ДОБАВЯ ПОВЕЧЕ !
31.05.2014 00:15
stela50 написа:
Добротата най- много прилича на любовта,
а една протегнатата детска ръка има силата
на пречистване...
...Тя бе успяла да докосне със себе си всичката земя,
бе успяла да остави целувките си и думите си на тези,
които не се виждаха,но носеха посланията...
Обич, Красота, Доброта... най-великата мисия...
Поздрави, Такаини !

цитирай
12. takaini - Благодаря ти,ivoki!
31.05.2014 07:03
Поздрави от мен!
цитирай
13. merlin68 - Благодаря, четох
15.06.2014 23:03
с удоволствие! Радвам се, че във вселената има нещо което иска да ни спаси.
цитирай
14. takaini - с удоволствие! Радвам се, че във ...
16.06.2014 15:13
merlin68 написа:
с удоволствие! Радвам се, че във вселената има нещо което иска да ни спаси.


Да-има!И дано не е само нещо...а много голям букет от същества,искащи да спасят живота!!!
Благодаря ,че прочетохте!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: takaini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 265875
Постинги: 84
Коментари: 419
Гласове: 4187
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031