Парченце Вяра
                    /Автор-murmashka/
" Студено е! Света залива

 Изгубвайки в мълчание
    Любов и състрадание
       ще можем ли безмълвно да простим?

 Прости Сърце
  Прости ни думите на гняв и мъка,
които чуваш-

 Единствена,
          Вечна,
               Свещена.

 Тишината бе загадъчна!Носеше успокоение,носеше и наслада за Душата...Не можеше да попречи на мислите и,защото само тя  знаеше какво чува в тази невероятна хармония от красота и полет!Мислите и отново и отново обикаляха кътчетата на Душа...

 Някъде-там във Вселената
   изпращам аз своя зов,
Някъде-може би Някога

Когато  поискаш
да видиш очите,
да чуеш гласа,

 Тя беше нещо неразгадаемо!Беше Тя!...
Много често я наричаха "съществото",но и това се припокриваше с образа и-загадъчно-непонятен за обозримото и обозримите!
Дойде от далечната планета,чието име никой не бе чувал..Дойде оттам с  една еди...

      
    Приеми всяка любов-като цвете вълшебно,
  като дар от небето...

 Мигове живот..
Някои от тях усещаме почти като deja vu...и искаме този миг да продължи!
Други дълбоко засядат в бойното поле на душата ни и...докато успеем да преминем оттам-мигът се е превърнал във вечност...

 Рисувал ли си някога очи-
     със спомен?
  Проникващи,запомнени,

                                              Спомен пътува към мен
                                                 дълбоко в сърцето -
                                                     на лято горещо,