Тишината бе загадъчна!Носеше успокоение,носеше и наслада за Душата...Не можеше да попречи на мислите и,защото само тя  знаеше какво чува в тази невероятна хармония от красота и полет!Мислите и отново и отново обикаляха кътчетата на Душата и,и някъде там,по пътя им, тя дочу плачещата китара,онази,която не можеше да не я накара да полети  и да слуша жадно,да попива всеки звук дълбоко и да го съхрани!Тя докосна нейните струни,трептящи от спомена...Музиката отклони мисълта и ..Искаше  да би могла ,дори в съня си,да види очите му,да прошепне онези две думи,които сърцето и бе скътало дълбоко,дълбоко!Погледът и се плъзгаше към  синевата,сливаща се с танца на морските вълни...Те сякаш пееха дует с китарата и затваряйки очи,тя отново искаше да погали магичността на  тишината...Усети докосване по лицето си от скриващите се слънчеви лъчи и отвори очи...И там в синевата блестяха две малки слънчеви езерца,усмихвайки се с цялото си обаяние!Няколко сълзици капнаха на топлото и рамо...Отвори очи...Бе сънувала най-прекрасния си сън! 

Великолепно! / голямо и красиво /

Благодаря ти,getmans1!

Хубаво есе...
Лека нощ и сбъднати сънища!... :)

Такава тишина никога не трябва да бъде нарушавана.
Затова не отваряй очи. И тогава онези две думички ще взривят тишината!

Нека превърне в реалност съня ти, мила Каталина!

Прегръщам те за лека нощ!

Благодаря ти,mt46!

Така е,Вал!
Такава тишина е неповторима и дано хората имат усещания за нея!
Дано има повече думички,които за огласят тишината!!!
Благодаря ти!

Благодаря ти,Насе!