Мигове живот..
Някои от тях усещаме почти като deja vu...и искаме този миг да продължи!
Други дълбоко засядат в бойното поле на душата ни и...докато успеем да преминем оттам-мигът се е превърнал във вечност...
Някъде там на същото това поле,срещаме онази светлина-наречена Любов!И колко често сами се предаваме в плен...
Тогава...плачем от радост и продължаваме битката за себедоказването си!
Продължаваме ,защото вярваме,че мигът щастие е още напред..в  светлината на тунела...




 

Тези мигове живот, тази светлина, някога в моите драсканици, ги определях като светлина в дъното на мрака! :)

А преживявал ли си това усещане?Освен,че си ги определял така?

само ние сме способни да докараме тъмнината в светлото. И защо си го причиняваме? Усмивки, бъди на светлата страна!

Вярно е това,че хората по принцип са парадоксални!И не само това-за съжаление те правят това,което ти,makont казваш!Хубавото обаче е,че винаги има надежда за всеки-в зависимост от неговите вяра и любов!!!

Вероятно съм го преживял... Но, забележи, завършил съм своето признание с усмивка!

Хубаво е всяко нещо-било то действие,мисъл,творение...признание-да завършва с усмивка!Тя е носител на светли енергии!

А по отношение на това,което съм написала и въпросът ми към теб-то имах предвид,истинско преживяно състояние на излизане от тунела и виждане на светлината след него!Това е нещо,което не се забравя никога!...

Като подсигурим стабилно материалното и някак отваряме врата на духовното.
Жалко, че много хора говорят за дух, без да са се погрижили добре за тялото си!

Апропо,doyoudream21,всеки има право на своето мнение!:))

поздрави

Така е,faktifakti!Особено ако срещнеш онази любов,с която се чувстваш най-хармоничното и отдаващо същество!!!
Поздрави и за теб!