Когато те боли-страдаш,плачеш!Душата ти е наранена,нямаш сили и желание да продължиш напред и си натиснал  спирачките на живота си,но...така предизвикваш друга болка,за да неутрализира първата!Затваряш се в себе си и мечтаеш всичко ,което си преживял да е един дълъг сън,от многото ,които си сънувал...
Само така разбираш,необходимостта от нея-болката и от това,дали трябва да я "подаряваш" другиму!А на себе си?Защо я подаряваш?Нима не усещаш,че болката стигайки до клетките ти,би могла да не открие обратния път и...да остане там!?

Радостта е с теб...около теб!Всичко е красиво и нежно,чакано дълго и изстрадано отново с чувства,но... ти плачеш!Кое чувство неутрализираш тогава?!Вероятността ,да е прекалената радост,за да не ти навреди и замаи главата!Или страха,радостта да не е кратковременна!Колко чувства забъркани в "коктейла"на страстите!И дали усети радостта от толкоз взаимноизключващи се чувства!?Парадоксите на чувствата продължават...

Искаш да бъдеш разбран и оценен!Знаеш,че ти си по-различен от тези,около теб!Вероятността тях да ги разбират за теб е по-голяма от другата-ти да бъдеш разбран!Връщаш се назад и започваш да търсиш отговора...Ставаш нервен и неудовлетворен,защото си свидетел на успеха на другите и твоя неуспех!Отново  започваш да страдаш,но вече главоболието те тормози ежедневно и вечер трудно заспиваш!Усмивката избягала от лицето ти,не се сещаш да я върнеш обратно...
А навярно тя би ти помогнала,но улисан в сравненията кой колко е добър и желан-ти изцяло си я отписал от списъка на задълженията си!

Мечтаеш за недостижимото,мислейки го  за прекалено далечно и другоизмерно за теб!
Страхът е сковал сетивата ти,когато за поредната нелоялност на шефа ти-замълчаваш!А ти се иска да крещиш!Да викаш!Иска ти се да бъдеш чут от всички...да бъдеш разбран и оценен!Искаш но...подтискаш вулкана от чувства с много стрес и сълзи...Резултата е отново негативен за теб,защото вместо вик...ти даваш на Душата си заключена тъга!


И ето...идва денят,който ти чакаш!
Сложил си най-чаровната усмивка на лицето си,отключил си и пуснал на свобода всичките заключени чувства,дори със страх,спомняйки си за кутията на...Пандора...
Ти вече си наясно,че няма какво повече да губиш!Затова и сам поиска да направиш това за всичките тези,които не те познаваха,за всичките,които бяха оценявани и печелещи и не биха могли да разберат,че някой ден късметът идва неочакван!
Загасваш осветлението...и тъмнината настъпва...
Но...след нея екранът светва с най-чудните искри...искрите на твоите чувства,които ти пусна свободни...

някой ден късметът идва неочаквано... Ако сме тръгнали на път... :))

Късметът винаги идва,когато го провокираме ние самите!
Благодаря !
Желая ти светъл път!:))

Колко красиво си написала.Ти си душевно красив човек!

Пращам ти малко искрици...:))

Всяка сутрин, около 5.45, с чашка ароматно кафе посрещам изправен на терасата лъчите на изгряващото слънце.
Утрото е прекрасно.
Аромат на борове, весел глъч от рано будни птички.
В тялото си болка не усещам и се чувствам толкова приятно

5. анонимен - проникващо вдъхновение
08:17
Всяка сутрин, около 5.45, с чашка ароматно кафе посрещам изправен на терасата лъчите на изгряващото слънце.
Утрото е прекрасно.
Аромат на борове, весел глъч от рано будни птички.
В тялото си болка не усещам и се чувствам толкова приятно



Дано заразиш повече хора с твоето състояние и усещания!:))

Слава вам,творци велики
на славянското писмо.
Вий очите ни разкрихте
за наука и добро.

Славим,славим паметта ви,
братя просветители,
на славянските народи
първите учители.

Имената ви свещени
векове покриват с чест.
Ние,всичките славяни
с песни ще ви славим днес

Слава!!!
Честит празник!
Най-значимия за нас!