На нея можеха да разчитат всички!Силната бе тя...
Така я наричаха...Такава искаха да продължава да бъде!Такава я виждаха всички,или почти всички хора-близки,познати,непознати,доброжелатели и недолюбващи я!
Всъщност на какво ли бе равностойно за нея това определение!?
Дали тя искаше да бъде такава и занапред!?
Какво би било,ако тя би поискала да е слабата и беззащитната,тази,имаща нужда от закрила и късмет!?
Задаваше си въпроси и търсеше най-правилния отговор!Дали обаче най-правилният за нея,беше най-верният?!Дали тя си даваше сметка,че хората я гледаха с очите на завистта и критичността?Дали тя знаеше колко осъдителни "присъди" бе получила шепнешком...или наум,от тях-нейните приятели и неприятели!?
Вероятно усещанията и,я водеха напред и въпросите и ,често намираха по няколко отговора!Единият бе отговора на истинността-на светкавичното мислене,този,който не всеки искаше да каже на глас!Другият беше премисления-този,който се "изчистваше"от всички полепнали по него тръни или прашинки,удобния-отговора на предразположението на тези срещу нея!
Тя ги чуваше и виждаше като на филмов  кадър...ту единия..ту другия...Сякаш,бяха двата варианта на режисьора,решил да покаже двойствеността на мисълта,или вероятно различните пътища на съзнанието и...на живота и!Кой ли отговор трябваше да бъде нейният-Истинния...или премисления?!Кое бе нейното Аз-сега?Кое бе нейното Deja Vu-пак сега?Коя бе истинската и мисъл?!Коя бе лъжовната?...
Питаше се и виждаше лентата на живота...Тя продължаваше напред!Кадърът  се връщаше назад,отново минаваше целия този път на мисълта и ,и пак  стигаше до същността!
Решаваше и тръгваше...Решаваше и казваше-истината,извираща от сърцето и!Тя болеше и нараняваше дори самата нея!Бе неприемлива и трудно разбираема за тези,които трябваше да я чуят,както и за тези,които чувайки я-геройски премълчаваха и толкова геройски и се възхищаваха,на нея-силната,можеща да си позволи да не премълчи !
Стигайки до мълчанието-тя стигаше и до другия отговор-отговора на премислянето...на преценката:кого ще нарани и дали трябва да го направи?!!Кой ще я разбере и дали ще може да бъде разбраната!...
Молеха я-да  им помогне,да направи невъзможното,защото тя би могла да се справи с всичко!Искаха от нея да продължава и да не спира,да им разказва какво ще бъде,ако могат да приемат истината,а също така и как биха реагирали,ако тя им се стори прекалено болезнена!Тя бе Воин...и нямаше право да им откаже!Трябваше да премисли и реши!Трябваше да намери за тях най-безболезнения път към щастието и Всемира!Тя търсеше пътя!Намираше го и продължаваше напред,защото  беше нужно да види какво има по него!Стигайки до края му,тя се обръщаше и виждаше двата пътя-този,който бе преминала и този на мисълта и...Те не винаги се пресичаха...Те  бяха паралелите  на нейното измерение!Беше красиво!Спиралата,нарисувана от мисълта и, пресечена от извървения и път,беше като виеща се стълбица нагоре,надолу,встрани и  напред,имаше и извивки назад,нужни за почивката и... Беше красиво,истинско,цветно...
Вятърът разроши косите и погали  измореното и лице,отпусна ръцете и,и свитите и устни...Назад бе останала мисълта и реалността,които тя преброди...
Спря  и затвори очите си...Трябваше да върне кадъра,за да му се порадва отново,да  "запечата"миговете в Душата си...

...И тя така и не узна че силата на жената е в нейната слабост.Така и не узна че да бъдеш силна не означава само да помагаш на слабите,но и да побеждаваш ежесекундно злото в хорските души и всвоята дори.Тя така и не узна че саможертвата е необходима само в борба със злото.Така никога и не узна че да простиш на този който те е обидил веднъж е равносилно на да му дадеш разрешение да те обижда повторно.Много неща тя така и не узна защото се мислеше за силна и можеща

Дали би могло да вирее зло във такава Душа,запечатвайки красотата и мига?Дали прощавайки,не ставаме още по-силни?
Вероятно Вие много сте наранен,защото давате "осъдителна присъда"-за НЕЯ!А това все пак е филмов кадър!:))
Благодаря Ви все пак за мнението!