Блогът на takaini :: Непобедимата. . .

Често идваше-без покана!Тя винаги обичаше изненадите.Неканена,сама знаеща всички места на сърцето и душата.Винаги ги намираше безпогрешно!Усещаше ,че трябва да напомни за себе си и да заживее там ,където никой не я желаеше!И така живееше...от дълги времена...
Нямаше нито възраст ,нито мирис,нямаше дори лице,но силата и беше загадъчна и разрушителна-за тях-човеците!Когато се опияняваше от нея,често си тръгваше,оставяйки смут и сълзи,размисли и будни нощи!...
Не обичаше слънцето-за нея То беше Загадката,тази с която не можа да свикне,тази която изтриваше дългите и пипала и поръсваше блестящ слънчев прах на местата им!Посрещаха я без усмивка!Не беше желана никъде,но винаги успяваше да заживее с тези,които не я обичаха...Напомняше за себе си,дори без мириса си...
Нямаше никой с нея-бе вечно сама!Не понасяше никой ,защото винаги убиваше този до себе си...нали беше непобедимата!Често и се искаше да поговори с някого,но не намираше съществото,което да я изслуша...и Тя го търсеше...дълги години...
Питаше се дали има име?Никой не и казваше нищо...Никой не я обичаше,а така и се искаше да я прегърнат и погалят..
Тогава Той се появи и тя го видя...Усети, че ще го победи,но....Той беше единственият ,който я попита:-Боли ли те ?Нея...великата БОЛКА!

Нагоре