Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
29.12.2009 15:51 -
Доплуване в реалността...
Автор: takaini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1179 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2014 16:02
Прочетен: 1179 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 15.05.2014 16:02
Завърна се оттам...и сам не можеше да определи кое е реалността-там или тук!Премина през толкова непонятни за него врати,зад които се криеше желанието му да избяга далече,да се скрие и опита да се върне,когато бе възможно...Но възможността не го дочака!Тя сама го предизвика да я направи реалност!
Дълбоко в кода на паметта си ,бе запечатал вкуса на всички онези хапчета,които бе приел в момента на отчаяние, на погнуса от света,от хората затворили вратите пред него...Виждаше своите детски мечти как плуваха обвити в пухкави облачета,отлетели далече!Искаше да ги докосне и да зареди изпитото си тяло за нови мечти,надежди,за истински чувства и усещания,за нов полет в измеренията на вселената!
Обръщаше бледите си спомени,като пожълтелите страници на любимата книга...Искаше да разкаже болката си,да бъде чут от някого,да бъде разбран...Искаше да се завърне в реалността реален,но не знаеше как да го направи!Дъхът му секваше,когато всеки път преминаваше наново разстоянието от дома до безкрая и не виждаше пътя,при все че вървеше по него!
Усещаше душата си на кръстопът и не можеше да разбере как тя пое към пътя на отровата,тази която щеше да го успокои,да му даде покоя от който се нуждаеше,но и тази,която нямаше да му даде възможността да усети аромата на цветята и да чуе гласа на птичката,искаща да го събуди от унеса...
Пътуваше...в тунела!Не усещаше болката на клетките му зовящи за помощ,не чуваше гласа на безплътните създания,борещи се за него самия-да не се предаде на сладката отрова!Не виждаше и всички чудати бели същества,в чиито вени течеше вихъра на добрата човешка енергия и които всячески се опитваха да влеят и в неговите поне малко...
Викаха го,но не можеше да отвори клепачите си,натежали от скритите в тях сълзи...Преминаваше през всички свои спомени и там някъде пред него отново се простираше необятния океан от желания,тревоги,болки и неудовлетворености!Всички те го викаха...нямаше време да мисли!Трябваше да преплува необятността,за да достигне до реалността!
Чу сърцето си ,влезнало в ритъм от дефибрилатора...и отвори очи!Сълзите се стичаха по бледото лице...
Бе доплувал...на брега на живота!
Дълбоко в кода на паметта си ,бе запечатал вкуса на всички онези хапчета,които бе приел в момента на отчаяние, на погнуса от света,от хората затворили вратите пред него...Виждаше своите детски мечти как плуваха обвити в пухкави облачета,отлетели далече!Искаше да ги докосне и да зареди изпитото си тяло за нови мечти,надежди,за истински чувства и усещания,за нов полет в измеренията на вселената!
Обръщаше бледите си спомени,като пожълтелите страници на любимата книга...Искаше да разкаже болката си,да бъде чут от някого,да бъде разбран...Искаше да се завърне в реалността реален,но не знаеше как да го направи!Дъхът му секваше,когато всеки път преминаваше наново разстоянието от дома до безкрая и не виждаше пътя,при все че вървеше по него!
Усещаше душата си на кръстопът и не можеше да разбере как тя пое към пътя на отровата,тази която щеше да го успокои,да му даде покоя от който се нуждаеше,но и тази,която нямаше да му даде възможността да усети аромата на цветята и да чуе гласа на птичката,искаща да го събуди от унеса...
Пътуваше...в тунела!Не усещаше болката на клетките му зовящи за помощ,не чуваше гласа на безплътните създания,борещи се за него самия-да не се предаде на сладката отрова!Не виждаше и всички чудати бели същества,в чиито вени течеше вихъра на добрата човешка енергия и които всячески се опитваха да влеят и в неговите поне малко...
Викаха го,но не можеше да отвори клепачите си,натежали от скритите в тях сълзи...Преминаваше през всички свои спомени и там някъде пред него отново се простираше необятния океан от желания,тревоги,болки и неудовлетворености!Всички те го викаха...нямаше време да мисли!Трябваше да преплува необятността,за да достигне до реалността!
Чу сърцето си ,влезнало в ритъм от дефибрилатора...и отвори очи!Сълзите се стичаха по бледото лице...
Бе доплувал...на брега на живота!
точно преди година през ноща на 2 срещу 3 март глътнах 9 таблетки ривотрил в комбинация с 14 таблетки норвакс и по- горе описаното напълно съвпада с преживяното от мен в последствие. Сега си задавам въпроса " Защо го направих?".
цитирайОтговора е простичък!Океана от безкрайните човешки илюзии...неверия...очаквания...болки и щастия...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
