Блогът на takaini :: Усещане. . .

Тръгнах там...по нейните следи !Те не се виждаха!Те се усещаха,пулсираха,надникваха- скрити за видимото,показваха се с цветовете на дъгата и наново изчезваха!Проникването им бе дълбоко в душата ми,бе магично,заразяващо,но с най-нежната зараза,галещо и политащо...Търсех я с всички сетива!Но дали имах всичките...?Исках да я докосна!Исках нейната причудливост да изпълни вселената и да заблести с отражението на дъждовните капки,погалени от слънчевия лъч!Исках да проникна в малките невидими частици магия,да затворя очи,да се рея,да докосна спиралата на живота,да и дам от своята малка вселена,да оставя целувка с устните си и запечатам мига на усета!Исках!Търсех !Виках я...Знаех
,че тя би дала частица от себе си,за да спаси угасващата любов в очите,усмивката,тръгнала си от детското личице,болката-изгаряща и самотна!
Усетих я!Отворих очи...Тя бе навсякъде!.Изпълваше щастливия свят със своите звуци и багри,със своите сълзи и усмивки...

Нагоре